Израел Газа: Опасностите от спасяването на заложници
Катастрофалният случай в в който войските на Израелските отбранителни сили (IDF) гръмнаха трима израелски заложници в Газа в петък, като ги сбъркаха с бойци на Хамас, макар че размахваха бял плат, е нагледна илюстрация на рисковете, свързани с въоръженото избавяне на заложници. Генерал-майор Чарли Хърбърт, пенсиониран военачалник от английската войска, който е служил на 13 оперативни обиколки, в това число в Ирак и Афганистан, сподели пред BBC: „ Колкото и да е отчайващо тъжно, разстрелът на тримата заложници... още веднъж слага под въпрос тактиката на IDF, пропорционалността и разграничението. Човек може единствено да си показа какъв брой цивилни са били убити при сходни условия. " IDF споделя, че поставя огромни грижи, с цел да избегне пострадването на цивилни, само че ужасяващия брой на жертвите в Газа - повече от 18 000 и пораства - е причина Израел да бъде упрекнат в безразборни бомбардировки. При съвсем всеки случай на похищение в историята, отвлечените имат доста по-голям късмет да излязат живи и невредими посредством ходатайство и договорка, в сравнение с посредством въоръжена интервенция. Един от първите случаи на заложници, които отразявах, беше, когато свързани с Ал Кайда джихадисти в Йемен отвлякоха 16 западни туристи през 1998 година Британският дипломат отиде да види интериора министър да упорства за освобождение на заложниците посредством договаряния. Беше му казано прекомерно късно, йеменската войска към този момент е влезнала. Една четвърт от отвлечените бяха убити в последвалата престрелка, а други бяха ранени. Западни и Израелските специфични елементи прекараха десетилетия в рационализиране на изкуството за избавяне на заложници, само че даже и тогава не постоянно върви по проект. Израелската интервенция Thunderbolt в Ентебе, Уганда през 1976 година избавя 102 от 106-те заложници, само че командирът на израелските командоси е погубен. Днес брат му Бенямин Нетаняху е министър-председател. Обсадата на SAS през 1980 година на иранското посолство в Лондон е може би най-емблематичното избавяне на заложници в съвремието, защото се случи при цялостния искра на телевизионните камери. Когато английски публицист Стивън Фарел беше похитен от талибаните в Афганистан през 2009 година, той беше избавен от английските специфични елементи. Но нападението докара и до гибелта на един от неговите спасители, двама цивилни и неговия афганистански преводач. На идната година екип на US Navy SEAL се опита да избави английската филантропична работничка Линда Норгроув, също отвлечена от талибаните в Афганистан. Нападението умъртви нейните похитители, само че тя умря от граната, хвърлена от един от нейните спасители. През 2012 година интервенция на английските специфични сили за освобождение на един английски и един италиански заложници в Нигерия беше провалена, когато един от нигерийските бойци стреля прибързано с оръжието си, предупреждавайки похитителите които по-късно убиха своите пленници. Много случаи на заложници в Йемен бяха решени спокойно през годините, нормално посредством дълги племенни договаряния, съпроводени от безкрайни сесии за дъвчене на упоителен кат. Но в последна сметка доста зависи от настояванията и желанията на похитителите. В случая с Ал-Кайда в Ирак и групировката Ислямска страна (ИД), джихадистите похитители в никакъв случай не са имали желание да освободят своите западни пленници. Вместо това те се стремяха да реализират оптимално психическо влияние, като ги убиха пред камера. В тези обстановки въоръжената интервенция, в случай че могат да бъдат локализирани, нормално е единствената налична алтернатива. Хамас е нещо като хибриден случай. Жестокостите, осъществени при тяхното нахлуване в Южен Израел на 7 октомври, бяха неоснователно жестоки и насилствени. И въпреки всичко след това те са били подготвени да се пазарят за освобождението на повече от 100 заложници. Днес роднините на заложниците в Израел са прекомерно наясно, че съвсем всички към този момент освободени са спечелили свободата си не посредством дръзки военни дейности, а посредством усърдни договаряния и ходатайство на Катар и Египет, подкрепян от Съединени американски щати. Към днешна дата единствено един израелски пленник, редови войник Ори Мегедиш, е бил избавен със мощ. Но сключването на договорка с похитителите, изключително с тези, считани от доста държавни управления за терористи, може да бъде горчив хап за преглъщане. Вземащите заложници ще желаят нещо в подмяна. В случая с Хамас това значи освобождение на огромен брой пандизчии от израелските затвори, прекъсване на боевете и доста увеличение на количеството на помощта, получавана в Газа. И въпреки всичко всяко по-нататъшно сполучливо връщане на заложниците, споделя военачалник Хърбърт, може да стане единствено посредством дипломатически средства: „ Няма дейно военно решение на този въпрос в Газа. "
